Римският мост в село Малка Арда винаги е бил свързан с различни мистерии. Все още има разказвачи сред днешното възрастно население, които разказват как преди години река Малка Арда придошла. Буйните и мощни води излезли извън коритото. По реката се носели трупи, греди, дъски от Бъзлянковската бичкийница в Славейно. Моста бил затрупан. Събрали се яки и силни мъже от Малка Арда да отбият дървената маса тръгнала по реката. Вързали се с въжета през кръста. Навлизали във водите, но така и не успели. Стояли дълги часове пред моста. Очевидци разказват и днес как привечер, когато нощта се спуснала над планината, водите напирали върху моста, който всеки момент щял да рухне. Тогава се чул силен мощен женски глас. Той наподобявал както на песен, така и на плач. Трудно било да се каже какъв е, но едно е било ясно. Това е плач на жена, самодива, може би невестата, чиято сянка е вградена. Тя разтворила ръце и викнала силно, вик който напомнял на песен и плач, в който майката изплаквала мъката по оставеното си дете. Замахнала с двете си ръцете, а отворите на моста се освободили. Водите в реката намалели, бавно заели коритото си. Моста не помръднал. Запазил се такъв, какъвто го виждаме и днес, мълчалив, тих, запазил за вечни времена тайната за себе си.