Връх Свобода е място обвито в мистика и легенди, заредено с тайнство и загадки, придаващи особена екзотика на този край на Родопите. Върхът се намира на 13 км. от село Давидково, като по пътя ще ви приглася ромоленето на повече от 50 чешми, построени от местни жители и фамилии. Всяка е направена в различен архитектурен стил – от изчистени и семпли, до цели комплекси с барбекю и беседка. Стигнете ли в подножението на връх Свобода, наричан още “Енихан Баба” или “Момчил юнак”, ще трябва да изкачите всички 604 стъпала на горе, за да покорите неговите 1920 м. надморско равнище. По пътя има изградени беседки за кратка почивка. Но усилието си заслужава, гледката от върха е неповторима. На самия връх има седмоъгълно теке, гробница, в която седи празен съркофаг на Енихан Баба. Цялата гробница е облицована с мрамор.

В близост до текето е паметната плоча на Момчил юнак, друг легендарен герой по тези места. И до днес в песни и предания се разказва за смелостта, с която бранел българите по родопския край. Едни се изкачват, за да почетат защитника на Родопите, а други – ислямския проповедник. Разкритите от археолозите множество останки от керамични съдове доказват безспорно, че през върха е минавал най-краткият път от Горнотракийската низина до Беломорска Тракия и още в древността е бил обявен за свещен. И до сега се вярва, че връх Свобода е зареден с лечебна сила. За да се изцерят всички болежки и да се пречисти духа, хората независимо от вярата си дават курбан, с който гощават всеки – и познат и случайно срещнат. Задължително трябва да преспите в подножието на върха.

В района се разказва, че на самия връх имало грамадни камъни, подобно на Стоунхендж в Англия, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на XIX век от Султан Махмуд IV. Султанът е рушил всичко почитано от народния ислям, наследство и езичество.