Фолклор
Родопската гайда
Гайдата е древен музикален инструмент характерен за Родопите. Изобретение на родопските овчари, направено за да минават по леко и бързо дните им, скитащи се със стадата, по чукарите и билата на Родопите, та чак до Драма. С музиката времето винаги минава по бързо и някак си се одухотворява.
Самата гайда, като се надуе оживява, става жива, другар в добро и зло. Изразява чувствата на гайдаря, лекува, завладява. Силата на родопската гайда се усеща от всеки заслушал се в нейния звук. Действа пречистващо, настръхващо и вдъхновяващо.
Родопската песен
Родопската песен е създадена да разказва за живота. Тя приляга на всичко, на радостта, на макъта, любовта и надеждата. Няма сбор, седянка, среща след раздяла, няма повод без нея. Тя владее светът на чувствата. Най-същественият белег на родопската народна песен е лириката. Текстовете й съдържат гальовни обръщения, поетични сравнения, стаени емоции на някога уединеното в своя живот население. Много са гласовитите певци в Родопите, расли в естествена селска среда, където песните звучат във всеки дом, по поляните, огласяни от гайдата.
Родопската носия
Родопската носия е многолика и пъстра. Родопчанки са били необикновени творци. Те не само създавали – те втъкавали, вплитали и извезвали в тъканите и одеждите живота си, изписвали своята животворяща душа с помощта на цветовете и тяхното многообразие и пъстрота.
Носията съдържа следните части: риза, антерùя, хàртка (елече), тестемèл (дълга тъкана кърпа на главата), фес, кушèк (вързана на триъгълник кърпа през кръста), бажèци (долни части, подобни на крачоли), въркузýл, мускù (украса) във вид на триъгълник – метално украшение през шията до пояса, чапрàзе, калèме отстрани на кръста и вътре се слага одеколон, сùнци (мъниста) през шията и сребърни или златни украшения
Върху носиите се бродирало. Самата бродерия се правела на ръкавите, на пазвата, на крилата на антерията и на претката. И всичко това се наричало “харч”. Слагала се и дантела “Бикмè” (синя или зелена), както и сърма и черен ширит покрая.
Цялото украшение се наричало “гюмйýш”.
Какво представлявал кривият фес, който бил атракция от носията: най-отгоре има решетка от сребро и върху нея има изковано слънце.
Рядко може да се срещне такава пъстрота и красота на едно място – Баненки предпочитали жълтия, червения и розовия цвят, Загражденки се обличали в царствената синьо – червена комбинация, Гълъбовки – в нюансите на природата, стоплена от слънчево жълто –ПРИКЛАВАЛИ (притуряли) оранж и пурпурно червено според огнената си кръв. Вишневки елегантно отстъпвали и намирали себе си в класическите съчетания от червено, бяло и черно. Не си правете труда да преброите частите на един такъв костюм – ние ще ви улесним- започвайки от ”кривконо фесче “ и стигайки до шарените чорапи и терлъци, спираме на числото 25 (което отнема 2 часа време за обличане). Разбира се – не се пропускат пищните украшения – тумбали, гердани от разноцветни маниста, нанизи от златни и сребърни накити, покрити със скъпоценни камъни и висящи треперушки. Най- отгоре големите момичета и младите невести завършвали тоалета с ТЕСТЕМЕЛ- нещо като голяма бяла кърпа, обточена по краищата с различни по големина и цветове кенари. Тези кенари са най-широки при загражденки.
